ни е малко чуждо. На задния ред също се пътува сравнително комфортно, като много по-добре би било на двама, а не трима възрастни пасажери.
Двигателите в четвъртия Honda CR-V са същите като на предходния модел, но с подобрения откъм разход и СО2. Става въпрос за двулитрови бензинов i-VTEC и 2,2-литровия i-DTEC дизел. При механичната трансмисия с 6 скорости има и старт-стоп функция. Докато на бензиновия агрегат (с 6-степенна ръчка) обърнахме по-малко внимание, то с дизеловия мотор с автоматик имахме възможността да „поработим” по-дълго време. Мощността и въртящият момент на i-DTEC двигател остават на ниво от 150 к.с. и 350 Нм, но емисиите на СО2 намаляват от 195 г/км на 174 г/км при моделите с 5-степенна автоматична трансмисия. Малко странно е решението на японците да не направят скоростна кутия с 6 предавки, а да подобрят еконормите чрез промяна в предавателните числа и оптимизация на 5-степенния автомат. Това се отразява на пъргавостта на трансмисията и усещаме известно замисляне, особено при по-рязко подаване на газ. След моментът на размисъл, дизелът се развърта и влиза в добър работен режим.
За сметка на това, возията в новия CR-V ни се струва една идея по-комфортна от преди. Това, според японците, се дължи на промененото окачване (тип McPherson отпред и многоточковото задно). Приятно впечатление прави и подобреното управление, особено при висока скорост, постигнато чрез новото електрическо усилване на волана MA-EPS. MA-EPS работи със стандартната система за динамична устойчивост на автомобила (VSA), като „усеща” възможна нестабилност при хлъзгави пътни условия и автоматично регулира нивото на усилване, като помага на водача по-лесно да завърти волана в правилната посока и по-трудно в обратната. >>>
продължава на стр. 3
