Ето и вторият кандидат от фаза 3 на „Моето оф-роуд возило“. Това е сериозно подготвен експедиционен Nissan Terrano 2 на нашия читател Любомир Бояджиев, който е доказал, че може да прави сериозни машини (вижте по-долу). Ето и разказът на Любо:
С мъка на сърцето след като продадох първата си офроуд любов – Nissan Patrol /това е и спечелилия първо място за месец октомври Патрол на Георги от Варна/,се насочих към избор на нова dvip.За разлика от Патрола и неговия тунинг,сега концепцията беше съвсем друга,а именно избор и подготовка на автомобил за експедиционен офроуд!
Гледах доста машини,но все не можеха да покрият критериите ми,докато не попаднах на този Nissan Terrano 2 с мотор 2,7 TDI и 125 к.с. За мен беше почти 100% от това което желаех. Машината най-вече ме впечатли с комбинацията от един стар, изпитан и железен двигател с достатъчна мощност и съвременно купе и екстри на джип след 2000 година.Комбинацията е рядко срещана и страшно ми допадна, защото едно от изискванията за експедиционна машина е тя да е максимално опростена, ремонтопригодна и разбира се… надеждна! Джипът освен това предлага и доста просторен салон за пътниците,както и добър обем в багажното отделение.
Радостта ми от придобивката беше подсилена и от факта, че предстоеше и най-любимата ми част – тунинг според концепцията и моята индивидуалност! Ще ми е доста трудно в няколко реда да опиша пътя на промяната,но все пак ще се опитам да съм максимално кратък:
Първото нещо, което смених бяха гумите. Заложих на Cooper Discovery STT – откровено кални гуми. За целта обаче, тъй като гумите са 31″ вместо 29″/заводските/ се наложи повдигане на джипa. Тази операция я изпълних като отзад монтирах пружини с 2,5″лифт произведени по мой проект в Крън и амове от Patrol /последните са по-усилени от тези на Nissan Terrano,а също и с 30 мм по-дълги в разпънато състояние, което щеше да компенсира донякъде лифта/. Отпред заложих на натягане на торсиона,и монтаж на усилени лифтови амортисьори на TJM. Процедурата по монтажа беше комбинирана с подмяна на щатните капачки с ръчни хъбове за заключване на предния мост, както и с изработка и монтаж на усилваща планка за паразитния хебел.
С това първия етап приключи и гумите ,бяха монтирани успешно. Да не забравя – смених и джантите с метални и офсет ЕТ 0 /щатните джанти са с ЕТ +25 и това разширение беше на границата да не се претоварва окчаването/. Това разшири стъпката на джипа странично с по 2,5см от всяка страна и беше достатъчно за компенсация на повдигането.
Следващия етап беше монтаж на …метанова уредба. Не, не е грешка, въпреки,че машината е дизел. Спокойно мога да твърдя, че тогава бях един от първите направили обогатяване на горивната смес с метан /с пропан-бутан вече беше правено/, а сега, две години след това, мога смело да заявя, че не съжалявам!
Обогатяването ми даде повече мощност и една добра /около 20%/ икономия, усещаща се предимно на дълъг път. Сега като изключа копчето на метана имам чувството,че на машината й има нещо и не може да върви!
Монтирах бутилката плътно зад задните седалки, а върху нея надградих и задължителния за една експедиционна машина шкаф с чекмедже за нещата от първа необходимост. Шкафът е изработен с височина, изравняваща го със спуснатите задни седалки, което дава добра опция за използването на джипа като спалня/тествано/. Той е изработен от водоиздръжлив шперплат така че и да се напълни багажника при някоя по-дълбока река с вода, не би трябвало да има проблем. Освен метановата бутилка, в шкафа вградих и двуглав компресор на Т-Макс, който е един неоценим помощник в офроуда. (продължава на стр. 2)
