Opel Mokka навлиза в едн нов, но бързо набиращ популярност сегмент – този на т. нар. бейби SUV или по-модерното “компактни кросоувъри”. В момента, тази пазарна ниша е доминирана от два-три, да речем, доста бутикови модела – Nissan Juke, Mini Countryman и Mitsubishi ASX, но вече се задава цяла кавалкада наострен ида превземат пазара мъници, от познатите ни като „масови” автомобилни производители.
Какви са козовете на Opel Mokka в този нов пазар? Естествено, в тези тежки икономически времена може би най-важна е цената. И все пак, не по-малко важно е какво получаваш срещу дадена цена? Първият немски компактен SUV явно има гореспоменатите ценности, тъй като за него вече има над 40 000 заявки.
И така – първа среща. На външен вид Mokka изглежда толкова атрактивна, колкото и на рекламните снимки. Приликите с „каката” Antara са неизбежни –предница, профил и задница, но мъникът не изглежда толкова корейски като по-голямата версия. Общата визия се опитва да внуши няколко неща – спорт, агресия, комфорт и забавление, като в голяма степен успява. Естествено, големи черни брони с халогени, които са задължителни, за да добие едно возило вид за оф-роуд. Е, ценностната система на Mokka не е насочена към гората (очаква се по-голяма част от продажбите да са на 2WD версии), а към града, но важен е външния вид все пак…
Настаняваме се. Приятно впечатление прави, че въпреки компактните си размери (дължина 4278 мм), Mokka е доста просторен отвътре. От Opel твърдят, че мъникът без проблем побира 5 възрастни пасажери, но аз бих извадил един от тях, за да си гарантирам комфортно пътуване, особено ако то е продължително. Шофьорската седалка е достатъчно широка, висока е и дава добро зрително поле, като ме кара да се чувствам все едно съм в доста по-голям SUV (е, поне като Kuga, например, макар тя да се слави с тясната си като на компактна колица шофьорска седалка). Всъщност, интериорът на всъдеходчето най-напомня за този на Zafira, особено инструменталното табло и централната конзола.
За момента, Opel Mokka се предлага в три версии – два бензинови двигателя с предно или 4х4 задвижване и дизелов с предно. Все още не е готова версията дизел 4х4, а най-лошата новина е, че към последната няма да може да се снади автоматична трансмисия.
Бензиновата гама включва 1,6 литров атмосферен мотор със 115 к.с. и 155 Нм. Агрегатът, който се предлага във версия с предно предаване, постига комбиниран разход от 6,5 л/100 км. Много по-интересен е 1,4-литровият турбо агрегат, който освен че е по мощен (140 к.с. и 200 Нм), харчи малко по-малко и може да се поръча с AWD система.
Именно турбо вариантът оказа честта да ме приеме първи зад волана си по време на представянето на Mokka в Северна Германия. Потеглям от летището на Хамбург по криволичестата алея към изхода. В натоварения немски град Моkkа-та се справя доста добре, заради скромните си габарити и високата позиция на седене, която дава обзор навсякъде. Всъщност последното е доста по-важно за София, заради изскачащите отвсякъде джигити и за ранен обзор на предстоящи дупки, бабуни или шахти без капаци, а не толкова за културния трафик на типичен западен град. Двигателят (както и всички останали с механична трансмисия), разполага със старт-стоп система, която може да бъде изключена ако ви дразни, но пък с цените на бензина в България ще преглътнете бързо този си дразнеж. Турбомоторът дава прилично ускорени на драговете от светофар до светофар, а всъдеходчето се чувства добре дори и на аутобана, без проблем достигайки и поддържайки скорост от 170 км/ч. Шестстепенната механична трансмисия е добре разчетена, като прехвърлянето на предавките става доста бързо и автомобилът обича да се движи на 6-а скорост, подобно на дизелов. Мократа настилка бе добър тест за AWD системата, както и за всички останали, като те се справят прилично.
